„Хайде, само 20 минути.“
„Колко страници остават?“
„Мога ли да спра тук?“
Ако тази вечер ви звучи позната, не сте сами. Много родители минават през едно и също: награди, които работят по два дни, таблет, взет „докато не прочетеш главата“, списък за лятото, който стои недокоснат до септември. И в един момент почвате да се питате дали детето просто не е „от тези, които не четат“.
Почти винаги не е така.
Повечето деца, които „мразят да четат“, гледат с часове анимации, играят игри със сюжет и разказват наизуст любимите си серии. Значи историите не им пречат. Пречи им четенето като задължение: книга, която не са избрали, темпо, което не е тяхно, и изпит след всяка глава.
Добрата новина е, че това се сменя. Не за една вечер и не с един трик, но се сменя. Ето какво помага и какво, без да искаме, прави нещата по-зле.
7 неща, които наистина помагат
1. Оставете детето само да избира какво чете
Комикси, енциклопедия за динозаври, книга по любимата игра, сборник с вицове. Всичко това е четене. В началото целта не е „правилната“ книга, а навикът детето да отваря книга по свое желание. Класиката идва после, когато четенето вече не е битка.
2. Проверете дали книгата не е просто твърде трудна
Често „не иска“ всъщност значи „не може с тази книга“. Има прост тест, известен като правилото на петте пръста: отворете книгата на произволна страница и нека детето я прочете на глас. За всяка дума, която не знае или не може да прочете, свива по един пръст.
- Нула или един пръст: лесна е, става за удоволствие.
- Два или три: точно на място.
- Четири или пет: твърде трудна е за самостоятелно четене. Четете я заедно или я оставете за по-късно.
3. Не спирайте да четете на глас, дори когато детето вече може само
Много родители спират в деня, в който детето се научи да чете само. Жалко, защото четенето заедно е мястото, където детето се влюбва в историята, без да се бори с думите. Пробвайте „страница ти, страница аз“: детето чете едната, вие другата. Трудната работа се дели наполовина, а историята върви двойно по-бързо.
4. Спирайте на най-интересното място
Не в края на главата, а точно когато вратата се отваря или героят чува стъпки зад себе си. Затворете книгата и кажете „утре продължаваме“. Сериалите правят това с всеки епизод и затова пускаме следващия. Дете, което заспива с въпроса „какво стана после“, на следващата вечер само носи книгата.
5. Питайте, не изпитвайте
„Как беше?“ „Добре.“ И разговорът свършва. Въпросите за проверка („Кой беше главният герой?“) превръщат книгата в домашно. Пробвайте въпроси, на които няма верен отговор:
- Ти какво щеше да направиш на негово място?
- Ако можеше да върнеш един избор назад, кой щеше да е?
- Какво мислиш, че щеше да стане по другия път?
Дете, което разказва, а не отговаря, иска следващата глава.
6. Направете четенето привилегия, а не задължение
Малка промяна в думите, голяма разлика в главата на детето. „Трябва да прочетеш 20 минути“ звучи като наказание. „Ако искаш, можеш да си легнеш 15 минути по-късно, ако четеш в леглото“ звучи като подарък. Същото четене, обратното усещане.
7. Дайте му думата в самата история
Това е най-силното от всичко дотук, затова е последно. Дете, което само решава накъде продължава историята, чете не защото трябва, а защото иска да разбере дали е избрало правилно.
Точно така работят книгите-игри. В ключов момент историята спира и читателят избира, а всеки избор води към различна страница и различен край. Същото дете, което питаше колко страници остават, изведнъж прелиства напред и назад, за да види какво щеше да стане по другия път.
Ако нямате книга-игра вкъщи, можете да го пробвате и с обикновена книга: спрете точно преди важно решение на героя и попитайте „Ти какво би направил?“. После прочетете какво е направил героят и сравнете.
3 неща, които, без да искаме, правят нещата по-зле
1. Четенето като цена за таблета
„Няма телефон, докато не прочетеш 20 страници.“ Звучи логично, но учи детето на точно обратното: че четенето е скучното, което се плаща, за да стигнеш до хубавото. Таблетът става наградата, а книгата става таксата.
2. „Каквото започнеш, го довършваш“
Като правило за живота е хубаво. За книга, която детето не понася, не е. Да дочете насила книга, която мрази, е най-бързият начин да намрази и следващата. Позволете му да остави книга. Ние, възрастните, го правим постоянно.
3. Сравнението
„Сестра ти на твоите години четеше цели книги.“ Детето не чува „чети повече“. Чува „ти си този, който не чете“. И започва да се държи точно така.
Честно казано
Нито едно от тези неща не действа за една вечер и нито едно не действа на всяко дете. Повечето искат няколко седмици, през които четенето постепенно спира да е битка.
И още нещо, важно: ако детето често бърка букви, чете много по-бавно от съучениците си или се изморява след няколко реда, това може да не е въпрос на желание, а на трудност с четенето. Тогава най-добрият ход не е нов трик, а разговор с учителката или с логопед. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Защо правим книги-игри
Точка 7 е причината да правим това, което правим. Във всяка книга-игра на vKnigata детето е главният герой: с неговото име и с герой, създаден по негова снимка, така че да се разпознае на всяка страница. И то решава как ще продължи историята. Пътищата са много, финалите са различни и при всяко четене се откриват нови.
Книгите са за деца от 7 до 16 години, а възрастта, която въведете при поръчката, настройва нивото на историята. Тоест за точка 2 е помислено, още преди книгата да е готова. Има ги като печатна книга и онлайн, за телефон, таблет или компютър.
Но всичко горе работи и с книгите, които вече имате на рафта. Започнете довечера с точка 4. А ако искате да видите как изглежда книга, в която героят е вашето дете, историите са тук.